Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мерене

[ˈmɛrɛnɛ]

мерене значение:

Какво е мерене? Действието по определяне на размери, тегло, обем или други величини чрез измервателен уред.

1. (общо) Действието по определяне на размери, тегло, обем или други величини чрез измервателен уред.
2. (бит) Пробване на дрехи или обувки, за да се провери дали са подходящи по размер.
Ударение
м'ерене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ме-ре-не
Род
среден
Мн. число
мерения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мерене

(общо)
  • Меренето на температурата е задължително при влизане в болницата.
  • Точното мерене е критично за този експеримент.
(бит)
  • След дълго мерене на рокли, тя най-сетне избра една.

Синоними на мерене

Как се пише мерене

Грешни изписвания: мерине
Отглаголните съществителни на -не се пишат с е пред наставката.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:меря
Отглаголно съществително от глагола 'меря'. Коренът е със славянски произход (*měra).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мерене на кръвно
  • мерене на сили
  • кантар за мерене
Фразеологизми:
  • двойно мерене

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.