мерник
[ˈmɛrnik]
мерник значение:
Какво е мерник? Приспособление върху огнестрелно оръжие или оптичен уред, служещо за точно насочване към целта.
1. (Военно дело / Техника) Приспособление върху огнестрелно оръжие или оптичен уред, служещо за точно насочване към целта.
2. (Разговорно) Внимание или фокус на недоброжелателство (в изрази).
- Ударение
- мѐрник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мер-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- мерници
Примери за използване на мерник
(Военно дело / Техника)
- Снайперистът погледна през оптичния мерник.
(Разговорно)
- Отдавна си ми трън в очите и съм ти вдигнал мерника.
Как се пише мерник
Грешни изписвания: мирник, мернйк
Основната гласна е е (от меря). Проверка: 'меря', а не 'миря'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мяра
Производна дума от глагола 'меря' или съществителното 'мяра' с наставка '-ник', обозначаваща инструмент или приспособление.
Употреба
Чести словосъчетания:
- оптичен мерник
- лазерен мерник
- нагласям мерника
Фразеологизми:
- вдигам мерника на някого
- хващам на мерник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
