месеница
[ˈmɛsɛnit͡sɐ]
месеница значение:
Какво е месеница? Вид тестено изделие, приготвено от размесено тесто, често със сирене или мазнина; вид баница или тутманик.
1. (кулинария) Вид тестено изделие, приготвено от размесено тесто, често със сирене или мазнина; вид баница или тутманик.
2. (преносно) Нещо объркано, разбъркано, безредна смес от разнородни неща.
- Ударение
- ме́сеница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ме-се-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- месеници
Примери за използване на месеница
(кулинария)
- Баба извади от фурната топла месеница със сирене.
- За празника опекоха традиционна месеница.
(преносно)
- В главата му беше пълна месеница от мисли и чувства.
- Получи се някаква месеница от стилове.
Как се пише месеница
Грешни изписвания: месиница, месенйца
Думата се пише с е във втората сричка (месеница), тъй като произлиза от глагола меся, където в 3 л. ед.ч. окончанието е 'и', но при словообразуването с наставката -ница за означаване на продукт, традиционно се запазва коренната гласна или се следва модел на омекчаване, но в случая следва да се запомни изписването с 'е' по аналогия с отглаголни съществителни (срв. плета - плетеница).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѣсити
Произлиза от глагола 'меся' (готвя тесто чрез мачкане и обръщане) + наставка '-ница'. Думата е със славянски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вита месеница
- топла месеница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
