Dumite-BG – онлайн речник за българския език

местене

[ˈmɛstɛnɛ]

местене значение:

Какво е местене? Промяна на положението на обект в пространството; пренасяне от едно място на друго.

1. (пряко) Промяна на положението на обект в пространството; пренасяне от едно място на друго.
Ударение
мѐстене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мес-те-не
Род
среден
Мн. число
местения
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на местене

(пряко)
  • Местенето на мебелите отвори повече пространство в хола.
  • Предстои ни местене в нов апартамент следващия месец.

Синоними на местене

Антоними на местене

Как се пише местене

Грешни изписвания: местяне, местине
Глаголът е от второ спрежение (местя, местиш), затова отглаголното съществително завършва на -ене.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѣсто
Производно от глагола 'местя', който идва от съществителното 'място' (старобългарски 'мѣсто').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • местене на багаж
  • постоянно местене
Фразеологизми:
  • местене на въздуха

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.