местоимение
[mɛstoimɛniɛ]
местоимение значение:
Какво е местоимение? Самостойна част на речта, която замества съществително, прилагателно или числително име, като посочва предмети, признаци или количества, без да ги назовава директно.
1. (лингвистика) Самостойна част на речта, която замества съществително, прилагателно или числително име, като посочва предмети, признаци или количества, без да ги назовава директно.
- Ударение
- местоиме'ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мес-то-и-ме-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- местоимения
Примери за използване на местоимение
(лингвистика)
- В изречението 'Той дойде', думата 'той' е лично местоимение.
- Българският език има богата система от местоимения.
Как се пише местоимение
Грешни изписвания: местоименийе, место имение, местуимение, местоймение, местоименйе
Думата се пише слято като сложен лингвистичен термин. Завършва на -ие, а не на -йе.
Етимология
Произход:Старобългарски (калка от Латински)
Оригинална дума:mesto + ime
Граматическа калка (буквален превод) на латинския термин 'pronomen' (pro - вместо, за; nomen - име) или гръцкия 'antonymia'. Образувано от 'място' и 'име' – дума, която стои на мястото на името.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лично местоимение
- притежателно местоимение
- възвратно местоимение
- показателно местоимение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
