местообитание
[mɛstoobiˈtaniɛ]
местообитание значение:
Какво е местообитание? Специфичната среда или територия, в която даден организъм или популация живее естествено и намира условия за съществуване.
1. (биология и екология) Специфичната среда или територия, в която даден организъм или популация живее естествено и намира условия за съществуване.
- Ударение
- местообита'ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мес-то-о-би-та-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- местообитания
Примери за използване на местообитание
(биология и екология)
- Унищожаването на естественото местообитание на кафявата мечка води до намаляване на популацията ѝ.
- Влажните зони са важно местообитание за много прелетни птици.
Как се пише местообитание
Грешни изписвания: мястообитание, местобитание, местуобитание, местоубитание, местообйтание, местообитъние, местообитанйе
Сложна дума със съединителна гласна -о-. Първата част се изписва 'место-' (не 'място-' в сложни думи), а двойното 'о' се запазва.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:място + обитание
Сложна дума, образувана от основите на 'място' и 'обитание', свързани със съединителна гласна 'о'. Вероятно калка на немското Standort или латинското habitatio.
Употреба
Чести словосъчетания:
- естествено местообитание
- защита на местообитанията
- загуба на местообитание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
