метал
[mɛˈtaɫ]
метал значение:
Какво е метал? Химичен елемент, който се характеризира с добра електропроводимост, топлопроводимост, ковкост и специфичен блясък.
1. (химия) Химичен елемент, който се характеризира с добра електропроводимост, топлопроводимост, ковкост и специфичен блясък.
2. (музика) Жанр в рок музиката (хевиметъл), характеризиращ се с агресивен ритъм и силно озвучаване; често се използва разговорно за обозначаване на стила.
- Ударение
- метàл
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ме-тал
- Род
- мъжки
- Мн. число
- метали
Примери за използване на метал
(химия)
- Златото и среброто са благородни метали.
- Желязото е най-широко използваният метал в индустрията.
(музика)
- Той слуша метъл от ученическите си години.
- Групата свири прогресив метъл.
Синоними на метал
Антоними на метал
Как се пише метал
Грешни изписвания: метало, метъл
Думата се пише с е и а. При членуване се получава металът (пълен член) или метала (кратък член).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:metallum
От латинското 'metallum' (мина, кариера, метал), което е заемка от старогръцкото 'μέταλλον' (metallon). Първоначалното значение е било свързано с търсене и добив.
Употреба
Чести словосъчетания:
- черен метал
- цветен метал
- благороден метал
- тежък метал
Фразеологизми:
- железни нерви
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
