метатеза
[mɛtɐˈtɛzɐ]
метатеза значение:
Какво е метатеза? Фонетично явление, при което звукове или срички в рамките на една дума разменят местата си (напр. връх от старобълг. врьхъ).
1. (лингвистика) Фонетично явление, при което звукове или срички в рамките на една дума разменят местата си (напр. връх от старобълг. врьхъ).
2. (медицина) Рядко използван термин за описване на промяна в хода на болест или преместване на болезнен процес от един орган в друг.
- Ударение
- метате'за
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ме-та-те-за
- Род
- женски
- Мн. число
- метатези
Примери за използване на метатеза
(лингвистика)
- В диалектите често се среща метатеза на плавните съгласни 'р' и 'л'.
- Думата 'мрамор' е резултат от дисимилация, но в други езици подобни промени се дължат на метатеза.
(медицина)
- В старите медицински текстове се споменава за метатеза на симптомите.
Синоними на метатеза
Как се пише метатеза
Грешни изписвания: мета теза, метотеза, метътеза
Думата се пише с а във втората сричка и е в третата, следвайки оригиналния гръцки корен.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:μετάθεσις (metathesis)
От старогръцки език, където означава „преместване“ или „разместване“. Образувана от μετά (след, отвъд) + θέσις (поставяне). В навлиза в българския език чрез научната терминология като заемка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- метатеза на плавните съгласни
- сложна метатеза
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
