Dumite-BG – онлайн речник за българския език

метежнически

[mɛˈtɛʒnit͡ʃɛski]

метежнически значение:

Какво е метежнически? Който се отнася до метеж (бунт) или до метежници; бунтовнически.

1. (пряко) Който се отнася до метеж (бунт) или до метежници; бунтовнически.
Ударение
метѐжнически
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ме-теж-ни-че-ски
Род
мъжки
Мн. число
метежнически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на метежнически

(пряко)
  • Метежническите войски настъпваха към столицата.
  • В града цареше метежнически дух.

Синоними на метежнически

Антоними на метежнически

Как се пише метежнически

Грешни изписвания: метежнечески, метежнйчески, метежническй

Пише се с и в суфикса -ически.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѧтежь
Произлиза от старобългарската дума за смут, безредие (мѧтежь) + наставка за деятел и прилагателно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • метежнически действия
  • метежническа армия
  • метежнически щаб

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.