механика
[mɛˈxanikɐ]
механика значение:
Какво е механика? Дял от физиката, който изучава движението на телата и силите, които го причиняват.
1. (физика) Дял от физиката, който изучава движението на телата и силите, които го причиняват.
2. (техника) Съвкупност от движещи се части на машина или уред; вътрешно устройство.
3. (преносно) Начин на протичане или извършване на някакъв сложен процес.
- Ударение
- меха̀ника
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ме-ха-ни-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (като наука)
Примери за използване на механика
(физика)
- Квантовата механика промени разбирането ни за вселената.
- Законите на класическата механика са формулирани от Нютон.
(техника)
- Механиката на часовника беше повредена.
- Фина механика.
(преносно)
- Механиката на изборния процес е сложна.
- Сюжетната механика на романа е безупречна.
Синоними на механика
Как се пише механика
Грешни изписвания: механека, мехъника, механйка
Пише се с и в суфикса -ика.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:mēchanikē
От старогръцки 'mēchanikē technē' (изкуство за строене на машини), свързано с 'mēchanē' (машина, оръдие).
Употреба
Чести словосъчетания:
- квантова механика
- небесна механика
- флуидна механика
- фина механика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
