мила
[ˈmilɐ]
мила значение:
Какво е мила? Женски род на 'мил'. Която предизвиква обич, симпатия и нежност; драга, скъпа.
1. (прилагателно) Женски род на 'мил'. Която предизвиква обич, симпатия и нежност; драга, скъпа.
2. (глагол) Минало свършено или несвършено деятелно причастие (женски род) от глагола 'мия'.
- Ударение
- мѝла
- Част на речта
- прилагателно име, глагол
- Сричкоделение
- ми-ла
- Род
- женски
- Мн. число
- мили
Примери за използване на мила
(прилагателно)
- Тя е много мила и отзивчива жена.
- Мила моя мамо, честит празник!
(глагол)
- Тя мила чиниите цяла вечер.
- Когато се прибрах, тя вече беше измила пода (но в текст: 'Тя мила пода вчера').
Синоними на мила
Антоними на мила
Как се пише мила
Грешни изписвания: мйла
Няма специфични правописни трудности. Да не се бърка с 'мела' (от мета).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:милъ
Общославянски корен със значение на 'любим', 'драг'. За глаголното значение: от 'мити'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мила родна картинка
- мила моя
Фразеологизми:
- насила хубост не става
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
