Dumite-BG – онлайн речник за българския език

минускул

[miˈnuskʊɫ]

минускул значение:

Какво е минускул? Вид средновековно писмо, съставено от малки букви, които могат да се пишат бързо и свързано; противопоставя се на маюскула (главните букви).

1. (палеография) Вид средновековно писмо, съставено от малки букви, които могат да се пишат бързо и свързано; противопоставя се на маюскула (главните букви).
Ударение
минỳскул
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ми-нус-кул
Род
мъжки
Мн. число
минускули
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на минускул

(палеография)
  • Каролингският минускул е стандарт за краснопис в Европа през IX век.
  • Ръкописът е изписан с гръцки минускул.

Синоними на минускул

Антоними на минускул

Как се пише минускул

Грешни изписвания: миноскул, мйнускул, минускол
Думата е чуждица и следва транслитерацията от латински корен. Пише се с у (мину-).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:minusculus
От латинското 'minusculus', умалителна форма на 'minor' (по-малък). Терминът се използва за обозначаване на малките букви, развили се от курсивното писмо.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • каролингски минускул
  • гръцки минускул

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.