Енциклопедия на българския език

миролюбивост

[mirolʲuˈbivost]

миролюбивост значение:

Какво е миролюбивост? Качество на човек или общност, изразяващо се в желание за мир, избягване на конфликти и поддържане на добри отношения.

1. (общо) Качество на човек или общност, изразяващо се в желание за мир, избягване на конфликти и поддържане на добри отношения.
Ударение
миролюбѝвост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ми-ро-лю-би-вост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на миролюбивост

(общо)
  • Неговата пословична миролюбивост му помагаше да решава споровете без агресия.
  • Външната политика на страната се характеризира с миролюбивост и сътрудничество.

Синоними на миролюбивост

Антоними на миролюбивост

Как се пише миролюбивост

Пише се слято. Съединителната гласна е 'о'. Втората част е с корен люб.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:миръ + любити
Сложна дума, съставена от основите на 'мир' и 'любя' (обичам), оформена като съществително чрез прилагателното 'миролюбив' и наставката '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вродена миролюбивост
  • демонстративна миролюбивост