мистик
[miˈstik]
мистик значение:
Какво е мистик? Човек, който вярва в мистицизма; който търси или твърди, че постига пряко общение с божественото или свръхестественото чрез интуиция и екстаз.
1. (религия / философия) Човек, който вярва в мистицизма; който търси или твърди, че постига пряко общение с божественото или свръхестественото чрез интуиция и екстаз.
2. (преносно) Човек, склонен към загадъчност и ирационално мислене.
- Ударение
- мистѝк
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мис-тик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- мистици
Примери за използване на мистик
(религия / философия)
- Средновековният мистик е описал своите видения в поредица от трактати.
- Тя се определяше като мистик, търсещ истината отвъд материалния свят.
(преносно)
- По природа той беше мистик и виждаше знаци във всичко.
Антоними на мистик
Как се пише мистик
Грешни изписвания: мистек, мйстик, мистйк
Пише се с и в двете срички.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:μυστικός (mystikos)
Заета през френски (mystique) или руски. Произлиза от гръцката дума за 'таен', свързана с мистериите.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
