мистифициране
[mistifiˈt͡siranɛ]
- Ударение
- мистифицѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мис-ти-фи-ци-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- мистифицирания (рядко)
Как се пише мистифициране
Грешни изписвания: мистефициране, мистифицзиране, мйстифициране, мистйфициране, мистивициране, мистифйциране, мистифицйране, мистифициръне
Коренът следва правописа на чуждицата мистика/мистификация – пише се с две и.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:mystifier
Заемка от френски (mystifier), която се връща към старогръцката дума μύστης (mystēs) – 'посветен в тайнствата'. В българския език навлиза като термин за създаване на заблуда или мистерия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мистифициране на реалността
- склонност към мистифициране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
