младенец
[mɫɐˈdɛnɛt͡s]
младенец значение:
Какво е младенец? Малко дете, бебе (често с конотация за невинност или в библейски контекст).
1. (религия/поезия) Малко дете, бебе (често с конотация за невинност или в библейски контекст).
2. (християнство) С главна буква (Младенеца) – назоваване на Исус Христос като дете.
3. (фолклор) Празникът 'Свети 40 мъченици' (9 март), наричан народно 'Младенци'.
- Ударение
- младе́нец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мла-де-нец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- младенци
Примери за използване на младенец
(религия/поезия)
- Тя държеше спящия младенец в ръцете си.
- Плачът на младенеца огласи храма.
(християнство)
- На иконата Дева Мария държи Младенеца.
(фолклор)
- На Младенци се месят обредни хлебчета.
Антоними на младенец
Как се пише младенец
Грешни изписвания: младинец, млъденец
Пише се с 'е' във втората сричка (младенец), подвижно 'е' (младенец -> младенци).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:младьньць
Произлиза от праславянското *moldъ (млад) с умалителна/субстантивираща наставка. Първоначално означава 'малко дете'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Божествен младенец
- невинен младенец
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
