молив
[ˈmɔlif]
- Ударение
- мо̀лив
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мо-лив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- моливи
Как се пише молив
Грешни изписвания: молиф
В края на думата звучната съгласна 'в' се обеззвучава и се чува като 'ф', но правописът изисква проверка с форма, в която съгласната е пред гласна (напр. моливи).
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Malerstift
Заета вероятно чрез устна трансформация на немската дума 'Malerstift' (молив за рисуване, от Maler - художник и Stift - щифт, писец). В българския език е преминала през фонетична адаптация, като е възможно и посредничество през други балкански езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- химически молив
- остря молив
- цветен молив
- чертожен молив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
