молитвеник
[moˈlitvɛnik]
молитвеник значение:
Какво е молитвеник? Богослужебна книга или книга за лично ползване, съдържаща събрани молитви.
1. (Религия) Богослужебна книга или книга за лично ползване, съдържаща събрани молитви.
- Ударение
- моли́твеник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мо-лит-ве-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- молитвеници
Примери за използване на молитвеник
(Религия)
- Бабата държеше в ръцете си стария оръфан молитвеник.
- Църковният молитвеник стоеше на аналоя.
Синоними на молитвеник
Как се пише молитвеник
Грешни изписвания: молитвенник, мулитвеник, молйтвеник, молитвенйк
Пише се с едно н, тъй като наставката е -ник, а не -ник добавено към основа завършваща на 'н'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:молитва
Образувано от съществителното 'молитва' + наставка '-ник' за книга/сборник.
Употреба
Чести словосъчетания:
- православен молитвеник
- детски молитвеник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
