Dumite-BG – онлайн речник за българския език

моникс

[ˈmɔniks]

моникс значение:

Какво е моникс? Специфична метална сплав, устойчива на корозия, използвана в миналото за изработка на домакински прибори, монети или бижутерия; предмет, изработен от такава сплав.

1. (техника/бита) Специфична метална сплав, устойчива на корозия, използвана в миналото за изработка на домакински прибори, монети или бижутерия; предмет, изработен от такава сплав.
Ударение
мо̀никс
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-никс
Род
мъжки
Мн. число
моникси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на моникс

(техника/бита)
  • В скрина на баба намерихме стари вилици от моникс.

Синоними на моникс

Как се пише моникс

Грешни изписвания: монекс, муникс, монйкс

Думата е чуждица и се пише по начин, близък до произношението в оригиналния език (Monix) – с о и завършек на -кс.

Етимология

Произход:Немски/Френски
Оригинална дума:Monix
Търговско наименование на вид неръждаема сплав (обикновено мед-никел-цинк или подобна на алпака), патентована и популярна в Европа през първата половина на XX век за производство на прибори и евтини бижута.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.