моно
[ˈmɔno]
моно значение:
Какво е моно? Начин на запис и възпроизвеждане на звук чрез един канал, при който не се създава усещане за пространственост.
1. (Техника / Аудио) Начин на запис и възпроизвеждане на звук чрез един канал, при който не се създава усещане за пространственост.
2. (Лингвистика) Първа съставна част на сложни думи, означаваща 'един', 'единичен', 'самостоятелен'.
- Ударение
- мо̀но
- Част на речта
- неопределима част на речта, прилагателно име, съществително име
- Сричкоделение
- мо-но
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на моно
(Техника / Аудио)
- Старият грамофон възпроизвеждаше музиката в моно.
- Записът е направен в моно режим.
(Лингвистика)
- Моноспектакъл, монолог, монохромен.
Синоними на моно
Как се пише моно
Грешни изписвания: муно, мону
Когато се употребява като самостоятелна дума (съкращение), се пише отделно. Когато е представка в сложна дума, се пише слято (напр. моноспектакъл).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:μόνος (monos)
Произлиза от старогръцката дума 'monos' (единствен, сам). В съвременния български език навлиза като първа съставна част на сложни думи или като самостоятелна дума (съкращение от 'монофоничен').
Употреба
Чести словосъчетания:
- звучи моно
- моно режим
- моно запис
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
