монографичен
[monoɡrɐˈfit͡ʃɛn]
монографичен значение:
Какво е монографичен? Който се отнася до монография; който има характер на задълбочено и изчерпателно изследване на един конкретен въпрос или обект.
1. (наука) Който се отнася до монография; който има характер на задълбочено и изчерпателно изследване на един конкретен въпрос или обект.
- Ударение
- монографи'чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- мо-но-гра-фи-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- монографични
Примери за използване на монографичен
(наука)
- Трудът му представлява монографичен очерк за историята на възрожденската архитектура.
- Книгата има строго монографичен характер и е предназначена за тесен кръг специалисти.
Синоними на монографичен
Антоними на монографичен
Как се пише монографичен
Грешни изписвания: монографичън, мунографичен, монуграфичен, моногръфичен, моногравичен, монографйчен
Прилагателните имена от мъжки род, завършващи на -ен, се пишут с 'е' в последната сричка (непостоянно 'ъ' се появява само в други позиции или думи).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:monos + grapho
Произлиза от 'монография', която е заемка чрез западноевропейски езици (френски: monographie) от гръцкото 'monos' (един) и 'grapho' (пиша).
Употреба
Чести словосъчетания:
- монографичен труд
- монографично изследване
- монографичен очерк
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
