Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мономер

[mɔnɔˈmɛr]

мономер значение:

Какво е мономер? Нискомолекулно съединение, чиито молекули могат да се свързват химически помежду си или с молекули на други съединения, образувайки полимер.

1. (Химия) Нискомолекулно съединение, чиито молекули могат да се свързват химически помежду си или с молекули на други съединения, образувайки полимер.
Ударение
мономѐр
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-но-мер
Род
мъжки
Мн. число
мономери
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мономер

(Химия)
  • Етиленът е мономер, от който се получава полиетилен.
  • Свойствата на полимера зависят пряко от вида на изходния мономер.

Антоними на мономер

Как се пише мономер

Грешни изписвания: муномер, монумер
Думата е съставена от корена моно-, който винаги се пише с две букви о.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:monos + meros
Научен термин, съставен от старогръцките думи 'monos' (единичен, един) и 'meros' (част).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • синтетичен мономер
  • винилов мономер

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.