Dumite-BG – онлайн речник за българския език

монотеист

[monoteˈist]

монотеист значение:

Какво е монотеист? Човек, който вярва в съществуването на един единствен Бог.

1. (религия) Човек, който вярва в съществуването на един единствен Бог.
Ударение
монотеѝст
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-но-те-ист
Род
мъжки
Мн. число
монотеисти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на монотеист

(религия)
  • Юдаизмът, християнството и ислямът изискват от вярващия да бъде монотеист.

Синоними на монотеист

Антоними на монотеист

Как се пише монотеист

Грешни изписвания: монотист, монотеийст, мунотеист, монутеист, монотейст
Думата се пише с комбинацията еи (монотеист), без 'й' между тях.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:monos + theos
От гръцки 'monos' (един) и 'theos' (бог). Терминът описва привърженик на религиозно учение за единобожието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • убеден монотеист

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.