монотипия
[monotiˈpijɐ]
монотипия значение:
Какво е монотипия? Графична техника, при която се рисува с мастила или бои върху гладка повърхност (стъкло, метал, пластмаса) и след това се прави един-единствен уникален отпечатък върху хартия.
1. (изкуство) Графична техника, при която се рисува с мастила или бои върху гладка повърхност (стъкло, метал, пластмаса) и след това се прави един-единствен уникален отпечатък върху хартия.
2. (полиграфия) Метод за машинен набор на текст, при който всяка буква се излива отделно (остарял термин, свързан с машините 'Монотип').
- Ударение
- моноти'пия
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мо-но-ти-пи-я
- Род
- женски
- Мн. число
- монотипии
Примери за използване на монотипия
(изкуство)
- Художникът представи изложба от цветни монотипии.
- Монотипията е междинна техника между живописта и графиката.
(полиграфия)
- Книгата е набрана чрез монотипия.
Как се пише монотипия
Грешни изписвания: монотипея, мунотипия, монутипия, монотйпия, монотипйя
Думата е съставна и се пише слято. Завършва на -ия.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:monos + typos
Съставена от гръцките думи 'monos' (един) и 'typos' (отпечатък). Думата означава 'един отпечатък' или 'единствен отпечатък'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
