монофтонг
[mo.nof.ˈtɔŋk]
монофтонг значение:
Какво е монофтонг? Гласен звук, чиято артикулация и акустично качество остават относително постоянни от началото до края на произнасянето му; проста гласна.
1. (Езикознание / Фонетика) Гласен звук, чиято артикулация и акустично качество остават относително постоянни от началото до края на произнасянето му; проста гласна.
- Ударение
- монофто'нг
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мо-ноф-тонг
- Род
- мъжки
- Мн. число
- монофтонги
Примери за използване на монофтонг
(Езикознание / Фонетика)
- В българския език всички гласни са монофтонги, за разлика от английския, където дифтонгите са чести.
Синоними на монофтонг
Как се пише монофтонг
Грешни изписвания: моновтонг, мунофтонг, монуфтонг, монофтунг
Думата съдържа съчетанието фт. Изписва се с ф, следвайки оригиналния гръцки корен (phthongos).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:monóphthongos
От гръцки μονόφθογγος (monos - един, phthongos - звук/тон). Означава „едногласен“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- превръщане в монофтонг
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
