Dumite-BG – онлайн речник за българския език

монофтонгче

[monofˈtɔŋkt͡ʃɛ]

монофтонгче значение:

Какво е монофтонгче? Умалителна форма на монофтонг; кратък или слабо изразен прост гласен звук, който не променя качеството си по време на артикулация.

1. (лингвистика) Умалителна форма на монофтонг; кратък или слабо изразен прост гласен звук, който не променя качеството си по време на артикулация.
Ударение
монофто̀нгче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-ноф-тонг-че
Род
среден
Мн. число
монофтонгчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на монофтонгче

(лингвистика)
  • В този диалект дългото 'а' често се съкращава до едва доловимо монофтонгче.

Синоними на монофтонгче

Антоними на монофтонгче

Как се пише монофтонгче

Грешни изписвания: моновтонгче, монофтонче, мунофтонгче, монуфтонгче, монофтунгче
Думата се пише с ф пред беззвучната съгласна т (от гръцки phthongos). Умалителният суфикс -че се добавя към основата.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:monόphthongos
Умалителна форма на 'монофтонг'. Основната дума произлиза от старогръцки (μονόφθογγος), съставена от 'monos' (един) и 'phthongos' (звук, глас), навлязла в българския чрез западноевропейски езици.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.