Dumite-BG – онлайн речник за българския език

монументалност

[monumɛnˈtalnost]

монументалност значение:

Какво е монументалност? Качество на обект или произведение, което се характеризира с величественост, огромни размери, импозантност и трайност.

1. (Изкуство и Архитектура) Качество на обект или произведение, което се характеризира с величественост, огромни размери, импозантност и трайност.
2. (Преносно) Значимост, мащабност на дело или събитие.
Ударение
монумента'лност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-ну-мен-тал-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на монументалност

(Изкуство и Архитектура)
  • Сградите от този период се отличават със своята строга монументалност.
  • Художникът търси монументалност в композицията, дори и в малък формат.
(Преносно)
  • Монументалността на неговия труд бе оценена едва след смъртта му.

Антоними на монументалност

Как се пише монументалност

Грешни изписвания: мономенталност, мунументалност, монументълност, монументалнуст

Думата се пише с о в първата сричка и у във втората (от монумент).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:monumentalis
Производна от 'монументален', което идва от латинското monumentum (паметник, възпоменателен знак), свързано с глагола monere (напомням).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • архитектурна монументалност
  • усещане за монументалност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.