мораторен
[morɐˈtɔrɛn]
мораторен значение:
Какво е мораторен? Който се отнася до забава (закъснение) при изпълнение на задължение или до мораториум (отсрочване/забрана).
1. (право/финанси) Който се отнася до забава (закъснение) при изпълнение на задължение или до мораториум (отсрочване/забрана).
- Ударение
- морато̀рен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- мо-ра-то-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- мораторни
Примери за използване на мораторен
(право/финанси)
- Съдът начисли мораторна лихва върху неплатената сума за периода на забавата.
- Длъжникът трябва да заплати и мораторно обезщетение.
Синоними на мораторен
Как се пише мораторен
Грешни изписвания: мураторен, моръторен, моратурен
Пише се с 'о' в първите две срички (от лат. morа).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:mora / moratorius
От латински 'mora' (забавяне, отлагане) и производното 'moratorius' (забавящ). В юридическата лексика навлиза чрез западноевропейските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мораторна лихва
- мораторен иск
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
