Dumite-BG – онлайн речник за българския език

морков

[ˈmɔrkov]

морков значение:

Какво е морков? Двугодишно зеленчуково растение (Daucus carota) с перести листа и вретеновиден корен, богат на витамини.

1. (ботаника) Двугодишно зеленчуково растение (Daucus carota) с перести листа и вретеновиден корен, богат на витамини.
2. (кулинария) Ядливият корен на това растение, обикновено с оранжев цвят, използван за храна.
Ударение
мо'рков
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мор-ков
Род
мъжки
Мн. число
моркови
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на морков

(ботаника)
  • В градината засадихме леха с моркови.
(кулинария)
  • Настъргах един морков за салатата.
  • Морковът е богат на бета-каротин.

Как се пише морков

Грешни изписвания: моркоф, мурков, моркув

При изговор крайната съгласна 'в' се обеззвучава до 'ф', но правописът се проверява чрез формата за множествено число: моркови -> морков.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*mъrky
Стара славянска дума (сравни руски 'морковь'), вероятно свързана с германски корени (старовисоконемски 'morha', немски 'Möhre'). Първоначалният произход е неясен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сок от моркови
  • настърган морков
  • морковен кейк
Фразеологизми:
  • тоягата и моркова

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.