Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мотиваторче

[motiˈvatort͡ʃɛ]

мотиваторче значение:

Какво е мотиваторче? Умалителна форма на 'мотиватор'; малък предмет, изображение или фактор, който подбужда към действие.

1. (пряко) Умалителна форма на 'мотиватор'; малък предмет, изображение или фактор, който подбужда към действие.
2. (преносно) Иронично или пренебрежително название за човек, който се опитва да мотивира другите, но няма достатъчно авторитет или въздействие.
Ударение
мотива̀торче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-ти-ва-тор-че
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
мотиваторчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мотиваторче

(пряко)
  • На бюрото си имаше малко мотиваторче във формата на усмихнато човече.
(преносно)
  • Той се изживява като голямото мотиваторче на екипа, но никой не го слуша.

Синоними на мотиваторче

Как се пише мотиваторче

Грешни изписвания: мотеваторче, мутиваторче, мотйваторче, мотивъторче, мотиватурче
Думата се пише с 'о' в първата сричка (проверка с 'мотор', 'мотив') и с 'и' във втората.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:motivus
Произлиза от съществителното 'мотиватор', което е заемка през западноевропейски езици от латинския корен *motivus* (движещ), плюс българската умалителна наставка '-че'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • смешно мотиваторче
  • малко мотиваторче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.