Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мундщук

[mundʃtu'k]

мундщук значение:

Какво е мундщук? Част от духов музикален инструмент, която изпълнителят допира до устните си или поставя в устата си, за да възпроизведе звук.

1. (музика) Част от духов музикален инструмент, която изпълнителят допира до устните си или поставя в устата си, за да възпроизведе звук.
2. (бит) Приспособление под формата на тръбичка, в което се поставя цигара при пушене.
3. (коневъдство) Желязна част от юздата, която се слага в устата на коня за управление.
Ударение
мундщу'к
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мунд-щук
Род
мъжки
Мн. число
мундщуци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мундщук

(музика)
  • Той смени стария мундщук на саксофона си с нов.
  • Мундщукът на тромпета трябва да се почиства редовно.
(бит)
  • Дамата елегантно държеше дълъг мундщук.
  • Дядо му пушеше с янтарно мундщук.
(коневъдство)
  • Конят неспокойно дъвчеше мундщука.

Синоними на мундщук

Как се пише мундщук

Грешни изписвания: мунщук, мундщюк, мундштук, мондщук, мундщок
Пише се 'н-д-щ' (съчетание от съгласни). В българския немското 'st' често се предава с 'щ' или 'шт', тук утвърдената форма е с 'щ'.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Mundstück
Заемка от немски език: Mund (уста) + Stück (парче, част).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • златен мундщук
  • дървен мундщук

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.