мунчо
[ˈmunt͡ʃo]
мунчо значение:
Какво е мунчо? Герой от романа 'Под игото' на Иван Вазов – селският идиот, който единствен дръзва да протестира срещу османската власт след погрома на въстанието.
1. (литература) Герой от романа 'Под игото' на Иван Вазов – селският идиот, който единствен дръзва да протестира срещу османската власт след погрома на въстанието.
2. (разговорно/преносно) Глуповат, наивен или безсловесен човек; човек с ментални отклонения (често използвана с насмешка или съжаление).
- Ударение
- му̀нчо
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мун-чо
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- мунчовци
Примери за използване на мунчо
(литература)
- Образът на Мунчо е символ на инстинктивния, първичен бунт.
(разговорно/преносно)
- Не го слушай този, той е пълен мунчо.
- Гледаше като някой мунчо и не разбираше какво му се говори.
Синоними на мунчо
Как се пише мунчо
Грешни изписвания: мончо, мунчу
Когато се използва като нарицателно име (за глуповат човек), се пише с малка буква. Когато се визира литературният герой, се пише с главна буква.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звукоподражание/мълча
Първоначално умалително име. Придобива нарицателно значение чрез героя Мунчо от романа 'Под игото' на Иван Вазов. Вероятно свързано със звукоподражателното 'му-му' (за ням човек) или глагола 'мълча'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
