Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мъдрец

[mɐˈdrɛt͡s]

мъдрец значение:

Какво е мъдрец? Човек, който притежава голяма житейска мъдрост, опит и дълбоки познания; философ.

1. (пряко) Човек, който притежава голяма житейска мъдрост, опит и дълбоки познания; философ.
2. (анатомия) Всеки един от четирите крайни кътника при човека, които поникват обикновено след пълнолетие (трети молари).
Ударение
мъдрѐц
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мъд-рец
Род
мъжки
Мн. число
мъдреци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мъдрец

(пряко)
  • Древните мъдреци са оставили писмени паметници за поколенията.
  • Послушай съвета на стария мъдрец.
(анатомия)
  • Наложи се да ми извадят долния ляв мъдрец.
  • Мъдреците често създават проблеми при поникването си.

Синоними на мъдрец

Антоними на мъдрец

Как се пише мъдрец

Грешни изписвания: мадрец, Мадрец
Коренът е мъдр-, пише се с 'ъ', проверка с думата 'мъдър'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мъдър
Образувано от прилагателното 'мъдър' с наставката за деятел/лице '-ец'. В анатомичния смисъл е калка (превод) от латинското 'dens sapientiae' (зъб на мъдростта).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • източен мъдрец
  • операция на мъдрец
  • ретениран мъдрец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.