Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мъждя

[mɐʒˈdʲa]

мъждя значение:

Какво е мъждя? Светя слабо, едва забележимо или с трептяща, неравномерна светлина.

1. (пряко) Светя слабо, едва забележимо или с трептяща, неравномерна светлина.
2. (преносно) Съществувам едва-едва, проявявам слаби признаци на живот (за надежда, чувство или живот).
Ударение
мъждяв
Част на речта
глагол
Сричкоделение
мъж-дя
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мъждя

(пряко)
  • В далечината мъждееше самотна светлина.
  • Огънят в камината вече само мъждееше под пепелта.
(преносно)
  • В душата му все още мъждееше искрица надежда.
  • Животът в малкото село едва мъждее през зимата.

Синоними на мъждя

Антоними на мъждя

Как се пише мъждя

Грешни изписвания: мъжда, миждя, маждя
Коренът се пише с ъ (мъждя), а не с 'и', въпреки звуковата близост с 'мигам'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мьждѣти
От праславянски *mьžděti (мигам, премигвам). Сродна с 'мигам' и 'мъгла' (чрез корена за неяснота/замъгленост).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мъждееща светлина
  • едва мъждя
  • мъждее пламък

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.