мъничък
[ˈmɤnit͡ʃɐk]
мъничък значение:
Какво е мъничък? Който е със съвсем малки размери; дребничък, миниатюрен.
1. (Пряко) Който е със съвсем малки размери; дребничък, миниатюрен.
2. (Време) Който е съвсем кратък по продължителност.
- Ударение
- мъ̀ничък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- мъ-ни-чък
- Род
- мъжки
- Мн. число
- мънички
Примери за използване на мъничък
(Пряко)
- В тревата се криеше едно мъничко бръмбарче.
- Тя имаше мъничък нос и големи очи.
(Време)
- Остана ми още мъничко време до края на изпита.
Синоними на мъничък
Антоними на мъничък
Как се пише мъничък
Грешни изписвания: мънечък, маничък, мънйчък, мъничак
Пише се с 'ъ' в корена (мън-) и с 'и' в наставката (-ичък). Променливо 'ъ' при членуване и множествено число (мъничък -> мъничкия, мънички).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мъни
Умалителна форма, образувана от корена 'мън-' (свързан с 'малко', 'мъничко') и наставката '-ичък', характерна за умалителни прилагателни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мъничък прозорец
- мъничко дете
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
