мънкам
[ˈmɤŋkɐm]
мънкам значение:
Какво е мънкам? Говоря тихо, неясно, неразбрано или с неувереност; гъгна.
1. (пряко) Говоря тихо, неясно, неразбрано или с неувереност; гъгна.
2. (преносно) Изразявам колебание, не смея да заявя позиция, увъртам.
- Ударение
- мъ́нкам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- мън-кам
- Използване
- 🗣️ Разговорна употреба
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен и непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Форми на думата мънкам 40
- мънка
- мънкат
- мънкаш
- мънкаме
- мънкате
- мънкаше
- мънкай
- мънкайки
- мънкайте
- мънкал
- мънкала
- мънкали
- мънкало
- мънкалия
- мънкалата
- мънкалите
- мънкалият
- мънкалото
- мънкан
- мънкана
- мънкани
- мънкано
- мънкания
- мънканата
- мънканите
- мънканият
- мънканото
- мънках
- мънкаха
- мънкахме
- мънкахте
- мънкащ
- мънкаща
- мънкащи
- мънкащо
- мънкащия
- мънкащата
- мънкащите
- мънкащият
- мънкащото
Примери за използване на мънкам
(пряко)
- Ученикът не знаеше урока и само мънкаше под носа си.
- Не ми мънкай, а кажи ясно какво искаш!
(преносно)
- Вместо да реши проблема, директорът мънкаше и се оправдаваше с процедури.
Антоними на мънкам
Как се пише мънкам
Грешни изписвания: мънком, манкам, мънкъм
Думата се пише с ъ в корена. Глаголното окончание е -ам за 1 л. ед.ч. (III спрежение).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звукоподражателен корен
Звукоподражателен произход, имитиращ неясен говор (мъ-мъ). Сродна с 'мърморя' и диалектни форми.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мънкам под носа си
- мънкам нещо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.