Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мъртъв

[ˈmɤrtɐf]

мъртъв значение:

Какво е мъртъв? Който е престанал да живее; в когото няма живот.

1. (биология) Който е престанал да живее; в когото няма живот.
2. (преносно) Който е лишен от движение, емоция, изразителност или активност.
3. (техника) Който не функционира, не е в действие (за капитал, съоръжение, зона).
Ударение
мъ̀ртъв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
мър-тъв
Род
мъжки
Мн. число
мъртви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мъртъв

(биология)
  • Намериха птицата мъртва в градината.
  • Той е мъртъв от десет години.
(преносно)
  • Улиците на града бяха мъртви след полунощ.
  • Гледаше с мъртъв поглед в една точка.
(техника)
  • Това е мъртъв капитал, който не носи печалба.
  • Телефонът ми е мъртъв, батерията падна.

Антоними на мъртъв

Как се пише мъртъв

Грешни изписвания: мрътъв, мъртв, мартъв, мъртав
Има непостоянно ъ. Пише се мъртъв (ед.ч.), но мъртви (мн.ч.), където 'ъ' изпада.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мрьтвъ
Произлиза от старобългарското 'мрьтвъ', от праиндоевропейския корен *mer- (умирам), сроден с латинското 'mortuus'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мъртва точка
  • мъртво вълнение
  • мъртъв език
  • мъртва хватка
Фразеологизми:
  • ни жив, ни мъртъв
  • спал като мъртъв

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.