Енциклопедия на българския език

мъченически

[mətʃɛˈnitʃɛski]

мъченически значение:

Какво е мъченически? Който принадлежи на мъченик; свързан със страдания в името на вяра или идеал.

1. (религия/история) Който принадлежи на мъченик; свързан със страдания в името на вяра или идеал.
2. (пряко) Изпълнен с големи мъки, страдания и трудности.
3. (преносно) Който изразява страдание или мъка (за поглед, вид).
Ударение
мъченѝчески
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
мъ-че-ни-чес-ки
Род
мъжки
Мн. число
мъченически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мъченически

(религия/история)
  • Светецът е приел мъченическа смърт.
  • Мъченическият подвиг на първите християни се помни и днес.
(пряко)
  • Тя водеше мъченически живот, лишен от всякаква радост.
(преносно)
  • Погледна ме с мъченическо изражение, за да ме размекне.

Антоними на мъченически

Как се пише мъченически

Втората гласна е 'е' (мъчЕник), третата е 'и' (наставката -ически).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѫченикъ
Произлиза от съществителното 'мъченик'. Коренът 'мък-' (мъка) е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мъченическа смърт
  • мъченически живот