Енциклопедия на българския език

мъчно-

[ˈmət͡ʃno]

мъчно- значение:

Какво е мъчно-? Първа съставна част на сложни думи (обикновено прилагателни), придаваща значение на трудност, затруднение при извършване на действието.

1. (словообразуване) Първа съставна част на сложни думи (обикновено прилагателни), придаваща значение на трудност, затруднение при извършване на действието.
Ударение
мъ̀чно-
Част на речта
наречие, неопределима част на речта
Сричкоделение
мъч-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мъчно-

(словообразуване)
  • мъчноподвижен (пише се слято)
  • мъчноразтопим
  • мъчно- и леснодостъпен (при висящо тире)

Синоними на мъчно-

Антоними на мъчно-

Как се пише мъчно-

Грешни изписвания: мачно-, мъчну-
Като първа част на сложни прилагателни, поясняваща втората (подчинително отношение), се пише слято (напр. мъчноподвижен). Тире се използва само при изпуснато второ тире (висящо) в съчетания като 'мъчно- и лесноподвижен'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѫчьнъ
Произлиза от старобългарското 'мѫка' (мъка). Като словообразувателен елемент носи значението на 'трудно', 'с усилие'.