Dumite-BG – онлайн речник за българския език

набирателен

[nabirˈatɛlɛn]

набирателен значение:

Какво е набирателен? Който служи за натрупване (набиране) на парични средства за определена цел, обикновено при учредяване на дружество или дарителска кампания.

1. (финанси) Който служи за натрупване (набиране) на парични средства за определена цел, обикновено при учредяване на дружество или дарителска кампания.
2. (техника) Който служи за набиране (на текст, телефонен номер и др.).
Ударение
набира̀телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
на-би-ра-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
набирателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на набирателен

(финанси)
  • Дружеството откри набирателна сметка за внасяне на уставния капитал.
  • Средствата постъпват в специална набирателна сметка до приключване на кампанията.
(техника)
  • Повредата беше в набирателното устройство на телефона.

Синоними на набирателен

Антоними на набирателен

Как се пише набирателен

Грешни изписвания: набирателан, нъбирателен, набйрателен, набирътелен

Думата се изписва с 'а' в корена (набирам) и завършва на наставката -телен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:набирам
Образувано от глагола 'набирам' + суфикс '-телен', означаващ предназначение или способност за извършване на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • набирателна сметка
  • набирателен пункт
  • набирателно устройство

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.