набит
[nɐˈbit]
набит значение:
Какво е набит? За човек или животно: който има плътно, стегнато, мускулесто тяло, обикновено със среден или по-нисък ръст.
1. (пряко) За човек или животно: който има плътно, стегнато, мускулесто тяло, обикновено със среден или по-нисък ръст.
2. (техническо) Който е уплътнен, сбит чрез натиск или утъпкване (за земя, сняг, път).
3. (техника) За обръч, клин и под.: който е нахлузен или вкаран чрез удари.
- Ударение
- набѝт
- Част на речта
- прилагателно име, глагол
- Сричкоделение
- на-бит
- Род
- мъжки
- Мн. число
- набити
Примери за използване на набит
(пряко)
- Той беше нисък, но набит мъж с широки рамене.
- Конят беше набит и издръжлив.
(техническо)
- Вървяха трудно по набития сняг.
- Пътеката беше от набита пръст.
(техника)
- На бъчвата имаше здраво набити железни обръчи.
Синоними на набит
Антоними на набит
Как се пише набит
Грешни изписвания: набид, нъбит, набйт
Думата завършва на звучна съгласна 'т', която при изговор може да се обеззвучи, но проверката се прави с формата за множествено число: набити.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бити
Минало страдателно причастие от глагола 'набия'. Коренът е общославянски *biti (бия, удрям). Първоначалното значение е свързано с нещо, което е уплътнено чрез удряне, което по-късно се пренася метафорично върху физиката на човек.
Употреба
Чести словосъчетания:
- набит мъж
- набит сняг
- набит чакъл
- здраво набит
Фразеологизми:
- набито око
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
