набичване
[naˈbit͡ʃvanɛ]
набичване значение:
Какво е набичване? Разрязване на дървени трупи надлъжно с трион (бичкия) за получаване на дъски или греди (бичмета).
1. (дървообработване) Разрязване на дървени трупи надлъжно с трион (бичкия) за получаване на дъски или греди (бичмета).
2. (жаргон) Пускане на уред (музика, климатик, парно) на максимална степен; усилване докрай.
3. (жаргон) Силно напиване или употреба на упойващи вещества.
- Ударение
- набѝчване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-бич-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- набичвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на набичване
(дървообработване)
- Набичването на материала отне целия ден.
- Машината за набичване на трупи се повреди.
(жаргон)
- С това набичване на климатика ще настинем.
- Съседите се оплакаха от набичването на баса посред нощ.
(жаргон)
- След снощното набичване го цепи глава.
Синоними на набичване
Антоними на набичване
Как се пише набичване
Грешни изписвания: набичвани, нъбичване, набйчване, набичвъне
Пише се с 'и' в корена и наставка '-ване'.
Етимология
Произход:Турски/Унгарски
Оригинална дума:bicske / biçki
Коренът идва от 'бичкия' (ръчен трион), което е заемка от турски (biçki) или унгарски (bicske). В жаргонното значение се е развило вероятно през идеята за интензивност на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- набичване на музиката
- набичване на парното
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
