наброяване
[nɐbroˈjavɐnɛ]
наброяване значение:
Какво е наброяване? Изреждане на поредица от предмети, имена или факти едно по едно.
1. (общо) Изреждане на поредица от предмети, имена или факти едно по едно.
2. (статистика/демография) Достигане на определено число или количество при броене.
- Ударение
- наброя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-бро-я-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- наброявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на наброяване
(общо)
- При наброяването на присъстващите пропуснаха името му.
- Статията започва с наброяване на фактите.
(статистика/демография)
- Населението на града е с наброяване над един милион души.
- След наброяване на сумата, касиерът издаде бележка.
Синоними на наброяване
Как се пише наброяване
Грешни изписвания: наброяванье, наброява не, нъброяване, набруяване, наброявъне
Съдържа променливо 'я', което в тази позиция (пред сричка, съдържаща 'а') се запазва като 'я'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:на- + броя
От глагола 'наброявам'. Състои се от представка 'на-' (натрупване) и корен 'брой' (число, количество).
Употреба
Чести словосъчетания:
- подробно наброяване
- наброяване на гласовете
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
