Dumite-BG – онлайн речник за българския език

набръчкам

[nɐˈbrɤt͡ʃkɐm]

набръчкам значение:

Какво е набръчкам? Да направя нещо (кожа, плат, повърхност) да стане на бръчки, гънки или неравности.

1. (общо) Да направя нещо (кожа, плат, повърхност) да стане на бръчки, гънки или неравности.
2. (преносно/емоции) Да свия (вежди, чело) в израз на недоволство, грижа или напрежение.
Ударение
набръ'чкам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-бръч-кам
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
набръчквам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на набръчкам

(общо)
  • Слънцето ще набръчка лицето ти, ако не носиш шапка.
  • Внимавай да не набръчкаш чаршафа, докато го гладиш.
(преносно/емоции)
  • Тя набръчка чело, опитвайки се да си спомни адреса.
  • Дядото набръчка вежди строго.

Синоними на набръчкам

Антоними на набръчкам

Как се пише набръчкам

Грешни изписвания: набрачкам, нъбръчкам, набръчкъм

Пише се с ъ в корена (бръчка). Глаголът е от свършен вид и завършва на -ам в 1 л. ед.ч.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бръчка
Префигиран глагол: представка 'на-' + корен 'бръчк-' (от бръчка) + глаголно окончание.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • набръчкам чело
  • набръчкам нос

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.