набръчкване
[nɐˈbrɤtʃkvɐnɛ]
набръчкване значение:
Какво е набръчкване? Процесът на образуване на гънки или бръчки по повърхността на нещо (кожа, плат, хартия).
1. (пряко) Процесът на образуване на гънки или бръчки по повърхността на нещо (кожа, плат, хартия).
- Ударение
- набръ'чкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-бръч-ква-не
- Род
- среден
- Мн. число
- набръчквания
Примери за използване на набръчкване
(пряко)
- Продължителното излагане на слънце води до преждевременно набръчкване на кожата.
Синоними на набръчкване
Антоними на набръчкване
Как се пише набръчкване
Грешни изписвания: набръчкъне, набрачкване, нъбръчкване, набръчквъне
Изписва се с ъ в корена (бръч-) и окончание -не за отглаголни съществителни.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бръчка
Отглаголно съществително, образувано от глагола 'набръчквам' + наставка '-не'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
