Dumite-BG – онлайн речник за българския език

набутване

[nɐˈbutvɐnɛ]

набутване значение:

Какво е набутване? Насилствено или трудно вкарване на нещо или някого в тясно пространство.

1. (пряко) Насилствено или трудно вкарване на нещо или някого в тясно пространство.
2. (жаргон) Поставяне в неизгодна ситуация; претърпяване на финансова загуба или измама.
3. (разговорно) Уреждане на някого на работа или позиция чрез връзки.
Ударение
набу̀тване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-бут-ва-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
набутвания
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на набутване

(пряко)
  • Набутването на багажа в препълнения багажник отне десет минути.
(жаргон)
  • Покупката на тази стара кола се оказа голямо набутване.
  • С това набутване загубихме хиляди левове.
(разговорно)
  • Набутването му в министерството стана благодарение на чичо му.

Антоними на набутване

Как се пише набутване

Грешни изписвания: наботване, нъбутване, набутвъне
Коренът се пише с у (от бутам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бутам
От глагола 'набутвам' (представка на- + бутам). 'Бутам' е с вероятен ономатопоетичен или общославянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • яко набутване
  • набутване с пари

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.