набърчвам
[nɐ'bɤrt͡ʃvɐm]
набърчвам значение:
Какво е набърчвам? Свивам кожата (обикновено на лицето), образувайки гънки или бръчки, често като израз на емоция.
1. (анатомия) Свивам кожата (обикновено на лицето), образувайки гънки или бръчки, често като израз на емоция.
2. (текстил) Събирам плат на гънки; правя плисета или набори.
- Ударение
- набъ̀рчвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-бър-чвам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- набърча
Форми на думата набърчвам 40
- набърчва
- набърчват
- набърчваш
- набърчваме
- набърчвате
- набърчваше
- набърчвай
- набърчвайки
- набърчвайте
- набърчвал
- набърчвала
- набърчвали
- набърчвало
- набърчвалия
- набърчвалата
- набърчвалите
- набърчвалият
- набърчвалото
- набърчван
- набърчвана
- набърчвани
- набърчвано
- набърчвания
- набърчваната
- набърчваните
- набърчваният
- набърчваното
- набърчвах
- набърчваха
- набърчвахме
- набърчвахте
- набърчващ
- набърчваща
- набърчващи
- набърчващо
- набърчващия
- набърчващата
- набърчващите
- набърчващият
- набърчващото
Примери за използване на набърчвам
(анатомия)
- Той набърчва чело в знак на недоумение.
- Старецът набърчва вежди заплашително.
(текстил)
- Шивачката набърчва плата при талията, за да оформи роклята.
Как се пише набърчвам
Грешни изписвания: набръчвам, нъбърчвам, набарчвам, набърчвъм
Пише се с ъ след б и преди р (-бър-), за разлика от думи с подвижно 'ъ', тук позицията е фиксирана в корена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бърка
Свързан с корена *бър-* (бръчка), с представка 'на-' и наставка '-вам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- набърчвам чело
- набърчвам вежди
- набърчвам нос
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.