навалица
[nɐˈvalit͡sɐ]
навалица значение:
Какво е навалица? Голямо струпване на хора на едно място; блъсканица.
1. (общо) Голямо струпване на хора на едно място; блъсканица.
- Ударение
- нава'лица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-ва-ли-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- навалици
Примери за използване на навалица
(общо)
- В центъра на града имаше огромна навалица заради концерта.
- Едва си пробихме път през навалицата.
Синоними на навалица
Как се пише навалица
Грешни изписвания: навалицъ, нъвалица, навълица, навалйца
Думата завършва на -а, което е типично окончание за съществителни от женски род. Пише се с едно л.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:на + вал (валям)
Славянски произход. Образувана от префикса 'на-' и корена 'вал-' (търкалям, струпвам), с наставката '-ица'. Свързана с идеята за натрупване, струпване на маса.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голяма навалица
- празнична навалица
- бягам от навалицата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
