навестя
[navɛsˈtʲɤ]
навестя значение:
Какво е навестя? Посещавам някого за кратко време, обикновено за да го видя как е или от уважение.
1. (общо) Посещавам някого за кратко време, обикновено за да го видя как е или от уважение.
2. (преносно) За чувство, мисъл или спомен – появявам се внезапно в съзнанието.
- Ударение
- навестя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-вес-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- навестявам
Примери за използване на навестя
(общо)
- Обещах да навестя баба си през уикенда.
- Ще мина да те навестя в болницата след работа.
(преносно)
- Стар спомен го навести в късните часове.
- Музата го навести неочаквано и той започна да пише.
Как се пише навестя
Грешни изписвания: навистя, нъвестя
Коренната гласна е е (от думата вест). Думата завършва на променливо я, което при спрежение се променя (навестиш, навести).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣсть (вест)
Произлиза от съществителното „вест“ (новина). Първоначалното значение е било „да дам вест“, „да проверя“, което се е развило в „да посетя за кратко“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- навестя болен
- навестя роднини
- навестя за малко
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
