Dumite-BG – онлайн речник за българския език

навиряне

[nɐˈvirjɐnɛ]

навиряне значение:

Какво е навиряне? Изправяне или вдигане на нещо нагоре (обикновено за опашка, глава, нос).

1. (пряко) Изправяне или вдигане на нещо нагоре (обикновено за опашка, глава, нос).
2. (преносно) Проява на високомерие, горделивост или неподчинение.
Ударение
навѝряне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-ви-ря-не
Род
среден
Мн. число
навиряния
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на навиряне

(пряко)
  • Навирянето на опашката при кучето е знак за увереност.
  • Видя се само навирянето на бастуна във въздуха.
(преносно)
  • Това негово навиряне на носа отблъсна приятелите му.
  • След успеха последва едно ненужно навиряне.

Антоними на навиряне

Как се пише навиряне

Грешни изписвания: на виряне, навирене, нъвиряне, навйряне
Думата завършва на -яне, тъй като е образувана от глагол на -я (виря).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:виря
От глагола 'виря' (държа изправен нагоре). Първоначално свързано с 'вир' (дълбоко място с вода) – идеята за покачване на нивото на водата, впоследствие пренесено към вдигане на предмети.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • навиряне на нос
  • навиряне на опашка
Фразеологизми:
  • навиряне на нос (възгордяване)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.